Създаването на първия импро скеч
подробна история за нашите Patreon съмишленици
Част Първа
Имало едно време...
В зората на импровизационния театър, целта е била създаването на съдържание. Не конкретно комедийно такова, а така нареченият “blue collar theater”, което грубо може да бъде преведено като “театър на работническата класа”.
Истината е, че целта на Дейвид Шепард (създателя на първата импровизационна трупа “The Compass Players”, използвайки лични средства) е била с доста социалистически привкус. Заедно с Пол Силс (синът на Виола Сполин, “бабата на импровизационния театър”) са искали да пресъздават и осъвременяват творби в стила на великия Бертолд Брехт. Един вид “театър от народа за народа”. Целяли са да създават пиеси.
Първоначално са писали дълги произведения с антракт и са играли в помещение близко до кабаре в кампуса на Чикагския Университет. Трупата просъществува кратко - от 1955-та до 1958г. но опитът, придобит от повечето участници в нея поставя основите на съвременната комедия в САЩ. Освен че от нейни членове се ражда принципа “Да, и…”, двама от тях стават големи звезди на американската комедия - Елейн Мей и Майк Никълс (носител на Еми, Грами, Тони и Оскар - най-престижните награди за телевизия, музика, театър и кино)
Друга част от тях, водена от Пол Силс, създават “Second City”, първоначално театрална трупа за създаване на “скеч ревюта”, до ден днешен едно от най-престижните места в САЩ за изучаване на комедийно изкуство, където са учили най-големите комедийни таланти.
“Second City” се специализира в създаването на скечове от импровизация. Дългогодишният им директор Бърни Салинс е съвременник и дългогодишен колега на Дел Клоус. В средите са известни с множество анекдоти, родени от приятелската им вражда.
Бърни смята, че импровизацията служи само за създаването и усъвършенстването на комедийни скечове. Дел твърди, че импровизацията може да бъде стойностна като краен резултат, а не само да се използва с друга цел. На празненството, което Дел организира преди да умре (вече дълги години практикуващ импровизация пред публика в IO Theater), Бърни казва: “Добре, импровизацията може повече от това да създава комедиен материал, но това важи само за днес.”. След като на пределна възраст Бърни е поканен и гледа TJ & Dave да импровизират на живо едночасова пиеса, той казва: “Това, че вие двамата го правите, не значи, че е възможно!”.
“Second City” усъвършенства повече от 70 години създаването на комедийни скечове от импровизация. Моя голяма мечта беше да се гмурнем и ние от “ШиЗи Импро Театър” в този процес.
Ето, че през 2019г. имахме тази възможност. С мен се свърза Джесика Митоло, преподавател в Second City с дългогодишен опит. Намерила в интернет нашата трупа докато търси работа в региона, на път за ангажимент в близкия изток.
Фондация “Америка за България” бяха така добри да ни подкрепят финансово с нейните разходи и имахме възможност да участваме в 6 дневен уъркшоп по създаване на комедийно ревю (поредица от скечове) Second city style.
Две години по-късно сме на път да пуснем първият филмиран скеч, създаден от импровизации именно на този тренинг.
Това е уводната част от тази страница, която ще опише пътят от една импровизирана сцена до youtube канала на “ШиЗи Импро Театър”!
Част Втора
Криволичещи стъпки
Първото изиграване на импровизирана сцена по предварителна идея за кой/къде/какво, бе част от уъркшопа на Джесика Митоло с "ШиЗи Импро Театър" и гости на 10-ти Април, 2019г. Той продължи няколко дни, в които първоначалната идея претърпя няколко промени.
Споделяме с вас трите версии на скеча в рамките на 6 дневния уъркшоп.
Първото видео е от първото представяне на първият ден. (видео 1) Последваха бележки от Джесика.
Предварителните обстоятелства се променят много за второто представяне (видео 2), което е два дни по-късно.
На финала на уъркшопа се постави така нареченото "скеч ревю". В него се показват множеството скечове, които бяха създадени един след друг в нещо като представление. Скеча на Катя и Яна бе един от многото в ревюто. (видео 3)
В оригиналния "скеч ревю" формат на "Second City", режисьор работи с трупата близо 3 месеца за да оформи шоу със скечове, които са релевантни на политическата и социалната обстановка в страната. Така театърът постига целта на основателите си "да хване пулса на времето" и да създава съдържание, което да кара съвремениците да се замислят за средата в която живеят.
Имаме голямо желание да направим подобно представление и това беше следващото нещо, с което щехме да се захванем преди да ни улови пандемията. Да се надяваме, че ще можем да продължим скоро.
Очаквайте пътят на театралния скеч към филмирането му...
Част Трета
Репетиции
Измина повече от година от първите репетиции и показ.
След уговорка с млад екип по заснемането на скеча и яснота за дата за снимки (която се смени три пъти поради координирането на всички участници), започнахме подготовката по скеча. Както винаги повече подготовка предварително намалява значително работата в последствие. Също както винаги първоначалния план нямаше нищо общо с това как се случиха в действителност снимките. Но за това по-късно.
С Катя и Яна имахме общо 4 срещи по няколко часа за работата върху този и още един скеч, който впоследствие остана на заден план. В тези срещи трябваше да решим кое от идеята да остане и кое да моделираме, за да става за заснемане.
Има няколко основни разлики между театрално изиграване и кино заснемане.
1) Камерата вижда отблизо. Следователно реакциите трябва да са подробни и описани.
2) Има различни кадри и планове, които е хубаво да са описани предварително, за да знаем как ще изглежда (за съжаление не ни стигна времето и затова монтажа отнема много повече време)
3) Не можем да си позволим животни.
4) Всичко абстрактно или въображаемо не върши работа. Трябва да виждаме всичко - мястото и костюмите трябва да са истински.
5) Сценарият е фиксиран и почти не може да се импровизира извън него. Тъй като се правят дубли, репликите трябва да са научени наизуст.
И така, захванахме се за работа. В репетциите се родиха от импровизация някои нови и интересни реакции и оценки, които бяха записани и подготвени за филмиране. Това е първата описана версия на скеча:
Асансьор
Действащи лица: Пиколо и Фотограф
/Влиза пред асансьор в хотел фотограф с малък куфар и чанта с техника. Застава до него пиколо, леко задъхан/
П: Извинявайте, че закъснях.
/П. взима куфара, Ф. прави жест, че ѝ е важно да вземе сама чантата. Влизат П. си намества униформата/
П: На кой етаж сте?
Ф: 20-ти.
/П. реагира. Започва да търси с пръст етажите./
П: Първи ден ми е! /Усмихва се. Оглежда фотоапарата на Ф./
Ф: Фотоапаратът ми.
П: /реагира/ Винаги съм искала да ме снима професионалист!
Ф: Да, но... /посяга да си даде визитка/
П: Супер! /възприема, че “да” означава, че ще я снимат/
Ф: …но аз снимам животни.
П: Аз мога да съм животно.
/П. спира асансьора/
П: Спокойно /Усмихва се
Ф: /скептично/ Добре /приготвя фотоапарата/
П: /спира асансьора/ Кое ви е любимото животно?
Ф: Обичам котки.
П: Мога да съм котка. /играе ги/ Персийска. Улична. Кандидатствах в НАТФИС. Лъвица. /става рязко заплашителна/
Ф: /леко уплашена/ Може би нещо по-безобидно.
П: Мога да съм гущерче. /играе/ Хамелеон. Не ме приеха. Динозавър. /заплашително/
Ф: Какво ще кажете за гъсеница?
П: /рязко играе гъсеница/ Много съм органична!
Какавида! /замръзва/
Ф: /я наблюдава няколко секунди. П. не мърда. Ф. се възползва и натиска етажа. Асансьора се отваря/
/Ф. излиза. П. стои като препарирана. /
/влиза друг човек. П. стои мирно. Вратата на асансьора се затваря. Човека застава пред П. Чува се лек шум. П. започва да се „излюпва“. Човека леко поглежда в страни./
Поради заетост на оператора (който и организира малкият ни, но ентусиазиран екип), не можахме да направим подробна разкадровка, но пък успя да издейства хотел “Маринела” да ни предостави асансьор. Снимките бяха в етажа под фоайето. Екипът се състоеше от оператор, асистент и звукар. Продължиха 5 часа, като с подготовката, влизане и излизане бяха общо 7 часа в една септемврийска неделя. Но за това и първия вариант на клипа - следващия път.
Оставям ви с откъс от една от "сухите" репетиции и кадри "зад кулисите" на заснемането в тясно пространсто.
Част Четвърта
Един снимачен ден
Денят за снимки. 3-ма души снимачен екип и трима актьори, с купчини дрехи и техника се събрахме пред хотел “Маринела”. Отне ни около час и половина да подготвим мястото и себе си. Знаех, че ще е сложно да се снима в асансьор, но се оказа, че е така по съвсем различни причини, от тези, които имах в главата си. От една страна бяхме наясно, че ще отнеме време, но не можехме да пречим на хотела. Асансьорите бяха 4, като единия не работеше. Бяхме в подземният етаж, точно под основното фоайе. От тук се отиваше към басейна и дискотеката, които слава богу към момента на снимките нямаха голяма посещаемост. Все пак беше неделя по обяд.
Най-първият ни сблъсък с асансьорната логистика беше въпросът: “Дали можем да държим отворен само един асансьор, без да пречим на движението на останалите?” Изпробвахме го и се получи. Ура! Малка победа за начало. След като покрай ваденето на уреди и дрехи някой ни го взе, сложихме осветлението в друг асансьор. Този асансьор, обаче, постоянно се затваряше. Оказа се, че асансьорите си имат някакво приоритетно викане и бяхме нацелили асансьор номер едно. Всички други си стояха на етажите и само този се затваряше в желание да се мести. Пепи, нашият оператор, отнесе забележка от мениджъра на хотела и бяхме доста на тръни дали няма да ни изгонят заради това неудобство. За наше щастие се оказа, че първоначалният избор на асансьор е удачен и поради слабият човекопоток, не се забеляза нуждата му. Все пак беше трети по приоритет. Назначихме човек от екипа да го държи винаги отворен, за да не се налага да се движи. Втората му длъжност беше да прави клапа, като за това използваше приложение на телефона на оператора, Пепи. Още в началото на снимките го изпусна в асансьорната шахта! Наложи се Пепи да преглътне липсата му и въпросът: “Дали е здрав?” до края на снимките, които приключиха 6 часа по-късно. В крайна сметка викнаха техник и на следващия ден вече беше отново при него. Каза ми: “Изглеждаше по-нов сега, като го извадиха”. Добре е за 2.5 метра падане в шахта.
Самите снимки бяха порядъчно изтощителни. Тясно, малко въздух, липса на външна светлина. Множество дубли. Първоначално цялото беше изиграно около 4 пъти за общи планове. После започнахме да обръщаме внимание на конкретни пасажи. Животните на Катя, близки реакции на Яна, крупни планове на бутони, отваряне на чанта, етажи и куп неща, които в крайна сметка не влязоха в крайния продукт.
Последно заснехме влизането на Яна. Тъй като бяхме прекалили с гостоприемството, нямаше как да снимаме и във фоайето. Останаха ни кадри от ходене навън и кадри, в които двете са вътре. Монтажиста ни, Мишо предложи връзката между двете да е заглавието на скеча.
В крайна сметка имахме 1 час суров материал за 3 минутен скеч. Предстоеше тежка работа по монтирането, като за основната подредба на видеото (без корекции по цветове и звук) отне до момента 28 часа.
За да придобиете по-добра представа за количеството работа по заснемането, ето няколко варианта на една и съща част от скеча. Първоначално оставих повече от процеса, за да можете да си представите, колко търпение и адекватно ползване на енергия е необходимо от страна на актрисите, за да се мине през "нагласянето" на звук, картина и осветление преди дори да се започне да се играе по същество. Снимаме с една камера, така че за всеки от тези дубли е необходимо предварителна нагласа и търпение.
Сурови кадри от процеса
Ето и размислите на Катя Бръмбарова за този ден:
“Обикновено, когато ми предстоят снимки, нещо ново и вълнуващо трудно успявам да заспя през нощта, въпреки че гледам да си лягам навреме, за да съм наспаТа и отпочинала. В главата ми преминават хиляди сценарии -какво ще се случи, често те са “лоши”, все едно се опитвам да се подготвя за най-лошото, което може да се случи. (Иначе съм отимист и гледам да нямам очаквания, колкото и странно да звучи.)
Сутрин се събуждам - наспана, хапвам нещо лекичко, правя медитация и съм готова за снимачния ден. По пътя си припомням текст, актьорските задачки, които имам да изпълнявам и отивам на терен.
Този път път беше малко по-различно, може би заради това, че имахме репетиции. Много често за снимки ти изпращат текст, но нямаш възможност да си изпрепетираш репликите с партньора. За расдост с Яна и Златин се виждахме няколко пъти преди истинските снимки, за да обърнем внимание на детайли, тъй като този път няма да сме на сцена, а пред камера 🙂
Вече сме на терен и виждаш как истинския асансьор създава съвсем друга атмосфера и усещане, самите дрехи те вкарват в “ролята”. Лично на мен винаги ми е помагало това да съм в чужди дрехи (тук да благодаря на Яна за хубавия панталон и елек, които ми зае) - все едно се отърсвам от Катя и ставам някой друг човек, може би далечна версия на мен самата. Беше ми трудно да се придържам към текста, защото импровизаторския мозък винаги иска да измисли и да добави нещо, но в крайна сметка имаме си разчертани кадри, които трябва да следваме.
Преди самите дубли се опитвам да си припомня сега какво се искаше от мен в конкретния епизод и понякога забравям, но хубавото е че има хора (като Златин), които те гледат и ти помагат, дават бележки -абе тука се опитай да е малко по-динамично и разни други полезни съвети. С Яна ми беше супер спокойно и приятно - тя е много добър партньор.
Накрая се прибираш след 7-8 часа снимки, знаеш че финалния резултат ще е към 3 минути - скапана и щастлива и тъкмо се унасям и се сещам за хиляди малки неща, които съм можела да направя по-добре, но няма връщане назад. Опитвам се да ги запомня за следващия път и се надявам че тогава ще се получи по-добре, но като знам колко съм критична, надали някога ще съм доволна 🙂”
Оставям ви с първият и последният към днешна дата вариант на монтажа.
Първият е много "суров" със звук от камерата, застъпващи се кадри и празни места. Основната цел е последователност. Последната версия е как скечът ще изглежда.
Какво ни остава да направим:
-
да се премонтира звука за да се изравни нивото и изчисти от смущения
-
да се направи цветова корекция, за да изглежда еднакво целият скеч, а не по-светъл и по-тъмен на места
-
любимото ми допълнение - асансьорна музика за фон, която ще е правена специално за скеча и ще промени доста атмосферата. Ще видите какво имам предвид в окончателния вариант.
-
авторска музика за начало/край
-
финални надписи
Приятно гледане!
П.С. Една задачка за ума: Можете ли да откриете разликите между двата варианта и да прецените мотивите, които стоят зад конкретните промени?
Последен монтаж към 1.12.2020г.
Първи монтаж
Част Пета
Премиера
Финалната версия е на лице.
Голяма положителна промяна е наличието на авторска начална музика и фон в асансьора, който накрая се променя и придава нотка на предстояща трагедия. Направи я нашият добър приятел Виктор Стоянов, който от много време насам прави саундтраци за филми и високобюджетни компютърни игри. Можете да видите как цял оркестър изпълнява негова музика от играта Two Worlds II тук.
Накрая ни хрумна да добавим и раздвижим ШиЗи човечетата в надписите, което добави още малко цвят Изненадващо за мен корекциите на цветовете и звука отнеха няколко часа. Добавени са и ефекти от бутон и отваряне-затваряне на врати.
Премиера
Така приключва сагата по първият импро скеч. Благодарение на вашата подкрепа се подготвяме активно за създаването на още един или два (в зависимост от възможността да разпределим времето на един снимачен ден)
Срещите по създаването му ще са Януари, а средата на Февруари ще са снимките.
Благодарим за подкрепата и до скоро.
