История на съвременния
импровизационен театър
Виола Сполин
Виола Сполин е всепризнат основоположник на съвременната театрална импровизация. Тя е автор на системата „Театрални игри“, известна още като "Библията на импровизационния театър".
Родена през 1906г. в Чикаго, САЩ, на 18 годишна възраст започва обучение за педагог в емигрантски общности в „Нева Бойдс груп уърк скул“ в Чикаго.
Новаторският подход на Бойд в сферата на груповото лидерство, социалната работа в екип, забавлението и употребата на традиционни игрови елементи за въздействие на социалното поведение на децата-емигранти силно повлияват на младата Виола.
По-късно, усъвършенствайки системата на Бойд, тя създава нови игри, които се концентрират върху индивида и неговия творчески потенциал.
Стремежът й е чрез игра да отключи способността за индивидуално творческо себеизразяване.
По-късно тези техники ще носят формалното название „Театрални игри“.
През 1946 в Холивуд, Виола създава „Йънг актърс къмпани“, където използва системата за обучение на деца над 6 годишна възраст за участие в продукции.
През 1955г. Виола се мести в Чикаго, където режисира за „The Playwright’s Theater Club“, а по-късно води уъркшопи за „the Compass“ – първата професионална импровизационна актьорска трупа в САЩ.
От 1960г. до 1965г. Виола работи със сина си, Пол Силс като води уъркшопи в новосъздадената театрална трупа „Секънд Сити Къмпани“, продължавайки да преподава и доусъвършенства своята теория за „Театрални игри“.
Като резултат от труда й, през 1963г. излиза от печат „Импровизация за театър“, съдържаща близо двеста и двайсет игри и упражнения.
Книгата се превръща в класически справочник за преподаватели по актьорско майсторство и учители в други области.
„Театралните игри“ на Виола Сполин са елементарни операционни структури, които преобразуват театралните практики и техники в игрови форми.
Всяка игра е изградена върху конкретна цел или технически проблем и представлява упражнение, което се противопоставя на самоосъзнатата актьорска игра.
Играта (включително актьорката) се заражда естествено и спонтанно. Възрастта, предишният опит и съдържанието са без значение. Както един рецензент описва упражненията: „структури, създадени за да примамят спонтанността да се прояви.“ (Ревю, Film Quarterly, Есен/Зима 1963)
Сами по себе си игрите имат освобождаващ ефект (имайки предвид широкия диапазон в сферата на самоусъвършенстването). В театрален контекст всяка спомага за определена техника в играта пред публика. Има игри, целящи да освободят актьора от напрежение; игри за „пречистване“ на актьора от субективни предразсъдъци за смисъла на думите; игри за взаимоотношения и изграждане на персонажи, игри за концентрация. Накратко има игри за всяка област, в която може да се развива един актьор.
Ключови нововъведения на Виола Сполин са термините в игрите:
-
физикализиране („-Покажи, не разказвай“),
-
спонтанност („момент на експлозия“),
-
интуиция („необременено познание отвъд сетивното възприятие – физическо и ментално“),
-
публика („част от играта, не самотни зрители“) и трансформация („актьорите и публиката приемат…създаването на нова реалност“).
За да постигнат целите си, „Театралните игри“ се нуждаят само от правила, участници (актьори и публика се смятат за участници в играта) и място, в което да се играе.
Отвъд осезаемото удоволствие от „играенето“, което играта дава, също така се наблюдава завишена чувствителност, засилена самоосъзнатост и ефективно групово и междуличностно общуване.
В резултат, игрите на Сполин са ценни и отвъд актьорското обучение – в сферата на тренинги за себепознание и изследвания за невербална комуникация.
Системите на Виола Сполин са в употреба в множество страни не само в университетски, общностни и професионални театрални обучения, но и в безброй много образувателни програми, насочени към интереси различни от театъра.
