Камен Воденичаров: Импро театърът е новата форма, която провокира въображението

Едно интервю на Доротея Николова

продължителност на четене: около 2 минути

Актьорската професия е в душата на Камен Воденичаров, както самият той казва. Дългогодишните му занимания с телевизия и с кино са поставили до нея и режисьорската и продуцентската работа. А нещата, завладели вниманието му в момента, са филмът, който успешно завърши наскоро, и класичесическият и импровизационният театър. На 18 януари той ще участва в представлението „Отплесване“ на професионалната трупа „ШиЗи Импро Театър“ и ще експериментира със спонтаннта комедия.

- Привет, Камене, какво те вдъхновява напоследък?

- Цялата минала година се заминавах с един документален филм, който се казва „105 минути София – историята на града“. Бях се потопил в цялостното сглобяване от кратките петминутни части, които бяхме създали преди това и са качени в YouTube. От тях трябваше да напрвим голям пълнометражен филм с елементите на игралното кино, с 3D анимации - въобще голяма продукция, която ме беше обладала зверски. Слава Богу я приключихме и имаше две прожекции - в София и в Париж. И съм много хепи.

Освен това играя моите си представления в театъра – имам четири, пътувам с тях из България. В същото време с продуцентската ми къща „Камен Во студио“ се стягаме за конкурсите за финансиране на Националния филмов център с нови проекти. Тази година има две сесии - през март и през септември. Разбира се, ще бъде много трудно – около 200 проекта се борят за 4 места.

- Какъв беше откликът на публиката в Париж на филма „105 минути София – историята на града“ и кога широката аудитория у нас ще може да го гледа?

- Много хубаво го приеха. Беше организирано в българското посолство от нашия посланик. Дойдоха към 200 българи с различни занимания – от студенти, до успели бизнесмени, от артисти до инженери, всякакви хора. Беше изключително емоционално, с една дълга дискусия след прожекцията за историята на София и въобще на България през гледната точка на града. Страхотни отзиви. В Париж е винаги хубаво да се отиде. Да се види от уличното изкуство, до театралните постановки, филмите. Страхотно енергийно място.

А за бъдещето на филма - сега очакваме г-н Стефан Китанов от „София филм фест“ да потвърди дали ще му направим премиера по време на фестивала в края на март. Ще бъде чудесно, ако това се случи, ако ли пък не, ние ще му направим наши собствени прожекции.

- Комедията е сред жанровете, на които залагаш – как се промени начинът, по който се прави и възприема тя с времето?

- Да, времето се променя. В крайна сметка обаче онова, което запалва хората, е искреността и истинското отношение, което проявяват актьорите, драматурзите и режисьорите в енергията, която влагат. Ако тя е истинска и искрена, мисля, че аудиторията я хваща. Приема я. Аз лично съм голям привърженик на commedia dell arte и до голяма степен импро театърът, който набира скорост в България, се приближава много до това, което се залага като структура и като матрица там. Изграждането на образа и поддържането му е много важно и когато наистина е от сърце, от душа, то се получава. Иначе дали чрез пародия, ирония, сатира – това са различните боички, с които, ако го сравним с изобразителното изкуство, вече можеш да получиш по-голяма палитра и да става по-смешно. Въпреки че самият Чарли Чаплин казва, че комедията е трагедия, която се случва, но на други хора. Цялото нямо кино на практика е на този принцип.

- Спомена Париж, публиката вече има много по-широк поглед, тъй като има достъп до международната сцена, а и в България се експериментира с все повече неща. Днес каква е провокацията за артиста, за търсещия творчески човек?

- Ключът е да се правят космополитни и психологически, човешки неща. Неща, за които мястото на действието да не е най-важното, да се създават толкова увлекателни, забавни, смешни или пък драматични истории, че да няма значение дали се случва в Букурещ, в Кейптаун, в Ню Йорк или във Варна. Важен е и езикът, на който се говори, до каква общност достига. Затова напоследък, особено в Европа, ако говорим за киното, се набляга много на копродукции – за да може да бъде интересно на много по-широка аудитория. А за родната публика и в киното, и в театъра трябва да се достига чрез ярки и качествени неща.

- От няколко години имаме щастието да вкусим силата на импровизационния театър и у нас, макар че отвъд Океана той се развива от средата на 20 век. Какво те изкушава в него?

- Както казах, мен ме привлича жанра commedia dell arte. А и това е нова територия, ново развиващо се съдържание. Привлича ме и публиката, която е млада по дух – по-рефлексивна, с много по-широк кръгозор, подготвена. Контактуването с такъв тип аудитория е изключително интересно и е запалващо. То провокира въображеието ти, възможността чрез словото и действието да отправяш послания и да общуваш. И импровизационния театър, и стендъп комедията са нови форми у нас. Те се развиват и светът върви напред.

-Ти ще участваш в представлението „Отплесване“ на професионалната трупа „ШиЗи Импро Театър“ – единствените у нас, които правят лонгформ импровизация, тоест създават цяло завършено представление по дума, вдъхновение от публиката. Как се чувстваш преди спектакъла?

- Ще се опитам много-много да не мисля предварително, за да се отключи този рефлекс, който имам така или иначе от кукления театър и от заниманията с commedia dell arte. Да възбудя инстинкта ми за импровизация. Имам някакво леко притеснение, защото да градиш театрални представления, които се репетират с месеци и в които всяка дума има значение, е напълно различно преживяване. Все едно да тренираш дълъг скок, а пък в един момент да трябва да скочиш висок скок. Необходимо е да забравиш какво си тренирал досега и да се опиташ да отключиш други рефлекси. Това са мотивацията, предизвикателството и притеснението ми.

14.02.2019г.