При импровизирането няма задръжки. 

 

Проблемът с достигането на освободено от задръжки мислене е, че още от деца ни учат на "правилно" и "неправилно" решение, поведение или отношение. 

 

Резултатът е, че в главите ни винаги присъства "цензорът" - вътрешният ни глас, който ни казва кое е по-правилното решение, поведение, презентиране и т.н. Става така, че възрастните искат да участват в дадена дейност само ако ще се справят перфектно. Но така няма как да открият нещо ново.

За да бъдем новатори, трябва временно да отстраним този "цензор".

Да оставим мислите и действията ни да вървят гладко, без да ги съдим и коригираме в движение. Само така ще стигнем до оригинални идеи. Идеите в своя зародиш не бива да бъдат цензурирани, защото на малко по-късен етап, могат да се комбинират, да се надградят от друг човек или да бъдат полезни по-късно във времето. 

 

Никоя основополагаща идея не е родена от статукво, а е била резултат от спонтанност и много опити и грешки. 

 

Преодолявайки цензурата, насърчавайки опита и дори провала, ние изграждаме едно освободено от задръжки мислене, което се превръща в генератор на идеи и иновации. 

 

Създавайки екип от постоянно адаптивни, бързомислещи и отворени към чуждите идеи действащи лица, ние изграждаме близо двучасово представление само от няколко думи, дадени ни от публиката.

Чрез техники и упражнения, можем да отприщим творческият потенциал на вашия екип и да изградим основите, в които истински оригиналните идеи се зараждат и процъфтяват.